Идеята за създаване на читалище в Малко Търново води началото си много преди 1914 година. По спомени на стари малкотърновци още през 1871 г. родолюбиви и просветни учители и ученици от Одринската и Солунската гимназия замислили създаването на тази народна културно- просветна организация. Едва през 1894 г. тяхната идея намерила по- реален израз в създаването на малка училищна библиотека в една от стаите на Голямото училище. Инициаторите за това дело били учителите малкотърновци Стамо Сталев и Иван Попов. От това време датират и първите театрални изпълнения, изнасяни от самодейни учители. Като първа пиеса, изнесена в Малко Търново, се сочи "Многострадалната Геновева" - 1895 година. Малката стаичка в Голямото училище била същевременно и мястото, където се провеждали сбирки, сказки и други форми на просветна дейност. Не е без значение да се отбележи, че именно в тази стаичка през 1897 г. се създава първият в Странджа таен Македоно- Одрински революционен комитет за освобождение на Тракия и Македония от Турско робство.
На 02.02.1914 г., непосредствено след Освобождението на Малко Търново от турско робство, е създадено читалището в града и книгите от училищната библиотека стават основа на читалищната. Ето имената на основателите на читалището: Димо Янков, Ст. Николов , Георги поп Добрев, Иван Воденичаров, Манол Ралев, Георги Карпузов, Илия Шентев, Стойко Станимиров, Тодорка Янкова , Милка Стойчева и др. Въпреки трудностите и липсата на средства читалището е било обзаведено с дарения от населението. Ръководството на читалището веднага го е абонирало с вестници и списания, организирало е първата литературно- музикална програма.
През 1915 г. читалището става член на Общия читалищен съюз в България.
По време на Първата световна война повечето читалищни членове са мобилизирани и дейността е прекратена. На 15 юни 1919 г. ръководството на читалището се събира отново и благодарение на новосъздадената местна интелигенция в града се развива богата културно- просветна дейност. Възстановява се читалищната библиотека и се закупува нова литература, организират се изнасянията на сказки и реферати, на които се канят наши видни учени и писатели. Големи са затрудненията при подготвянето и изнасянето на театрални представления: малки сцени, възпрепятстване от официалната власт и др. Но това не спира запалените ентусиасти. Представленията са били посещавани масово от населението. Самодейците от театралния състав са били главно из средата на учителите и занаятчиите. През 1921 г. към читалището се основава хор с диригент Петко поп Тодоров, а през 1924 г. - и оркестър. С настъпването на фашизма и реакцията в нашата страна реакционни и фашизирани елементи в Малко Търново са се опитвали да вземат в свои ръце ръководството на читалището и насочат неговата дейност в интерес на своите противонародни цели. За чест на нашето читалище то винаги е отстоявало своя демократичен характер. Активисти на читалището от това време са: Димитър Томов, Петър Райков, Ст. Карагеоргиев, Кирил Бедров, Г. Певтичев, Дико Джебков, Д. Ганчев, Кирил Харбалиев и много други. Истински размах получава читалищната дейност след победата на 9 септември 1944 г. През тези години многократно се увеличава библиотечния фонд на Народно читалище "Просвета". Разнообразяват се и формите на културно- масова работа - кинолекции, радиопредавания, вечери, посветени на миньора, животновъда, пропагандистите, самодейците, на наши известни революционни поети и писатели. Любимци на публиката стават самодейците Георги Червенков, Коста Брънков, В.
Златаров, Ат. Киров, С. Янкова, Зл. Григорова, д-р Евтимов, Тодор Градев, Ст. Бодуров, Е. Матеева и др. През 1953-54 г. се развива и нов вид художествена самодейност, а именно танцовата. През 1955 г. танцовият състав към читалището ни става окръжен първенец на прегледа на художествената самодейност.
В началото на 1963 г. към читалището е създаден и естрадно-сатиричен състав. Той се явява на окръжен преглед още същата година и веднага става първенец. През м. март 1964 г. читалището е обявено от Националния съвет на ОФ - София за Образцово народно читалище. От 1965 г. читалището в Малко Търново вече разполага с нова сграда. От 1956 г. до 1990 г. неизменно при всички мероприятия на читалището художник е бил Иван Стратиев.
Историята и развитието на читалището доказват, че то никога не е било само просветителски институт, а напротив- неговата сила и жизненост се крият в това, че то винаги своевременно е свързвало своята дейност с проблемите на деня.
В момента председател на читалището е Стефан Златаров и секретар е Милена Дренчева.
На 02.02.1914 г., непосредствено след Освобождението на Малко Търново от турско робство, е създадено читалището в града и книгите от училищната библиотека стават основа на читалищната. Ето имената на основателите на читалището: Димо Янков, Ст. Николов , Георги поп Добрев, Иван Воденичаров, Манол Ралев, Георги Карпузов, Илия Шентев, Стойко Станимиров, Тодорка Янкова , Милка Стойчева и др. Въпреки трудностите и липсата на средства читалището е било обзаведено с дарения от населението. Ръководството на читалището веднага го е абонирало с вестници и списания, организирало е първата литературно- музикална програма.
През 1915 г. читалището става член на Общия читалищен съюз в България.
По време на Първата световна война повечето читалищни членове са мобилизирани и дейността е прекратена. На 15 юни 1919 г. ръководството на читалището се събира отново и благодарение на новосъздадената местна интелигенция в града се развива богата културно- просветна дейност. Възстановява се читалищната библиотека и се закупува нова литература, организират се изнасянията на сказки и реферати, на които се канят наши видни учени и писатели. Големи са затрудненията при подготвянето и изнасянето на театрални представления: малки сцени, възпрепятстване от официалната власт и др. Но това не спира запалените ентусиасти. Представленията са били посещавани масово от населението. Самодейците от театралния състав са били главно из средата на учителите и занаятчиите. През 1921 г. към читалището се основава хор с диригент Петко поп Тодоров, а през 1924 г. - и оркестър. С настъпването на фашизма и реакцията в нашата страна реакционни и фашизирани елементи в Малко Търново са се опитвали да вземат в свои ръце ръководството на читалището и насочат неговата дейност в интерес на своите противонародни цели. За чест на нашето читалище то винаги е отстоявало своя демократичен характер. Активисти на читалището от това време са: Димитър Томов, Петър Райков, Ст. Карагеоргиев, Кирил Бедров, Г. Певтичев, Дико Джебков, Д. Ганчев, Кирил Харбалиев и много други. Истински размах получава читалищната дейност след победата на 9 септември 1944 г. През тези години многократно се увеличава библиотечния фонд на Народно читалище "Просвета". Разнообразяват се и формите на културно- масова работа - кинолекции, радиопредавания, вечери, посветени на миньора, животновъда, пропагандистите, самодейците, на наши известни революционни поети и писатели. Любимци на публиката стават самодейците Георги Червенков, Коста Брънков, В.
Златаров, Ат. Киров, С. Янкова, Зл. Григорова, д-р Евтимов, Тодор Градев, Ст. Бодуров, Е. Матеева и др. През 1953-54 г. се развива и нов вид художествена самодейност, а именно танцовата. През 1955 г. танцовият състав към читалището ни става окръжен първенец на прегледа на художествената самодейност.
В началото на 1963 г. към читалището е създаден и естрадно-сатиричен състав. Той се явява на окръжен преглед още същата година и веднага става първенец. През м. март 1964 г. читалището е обявено от Националния съвет на ОФ - София за Образцово народно читалище. От 1965 г. читалището в Малко Търново вече разполага с нова сграда. От 1956 г. до 1990 г. неизменно при всички мероприятия на читалището художник е бил Иван Стратиев.
Историята и развитието на читалището доказват, че то никога не е било само просветителски институт, а напротив- неговата сила и жизненост се крият в това, че то винаги своевременно е свързвало своята дейност с проблемите на деня.
В момента председател на читалището е Стефан Златаров и секретар е Милена Дренчева.